Син на Амрам и Йохаведа от племето на Левий, брат на Мойсей и Мариам – Из. 6:20. Роден около 2430г. след създанието на света и 1574г. nреди Р.Х. Той е три години по-голям от Мойсей – Из. 7:7, и стана негов тълкувател и помощник при извеждането на Израил от Египет – Из. 4:16. Жена му се казвала Елисавета – дъщеря на Аминадав, а синовете му: Надав, Авиуд, Елеазер и Итамар. Той бил на 83 години, когато Бог го призовава да се присъедини към Мойсей в пустинята при Хорив. помогнал заедно с брат си на израилтяните при излизането им от Египет – Из. 4-16гл. подпирал му ръката в боя срещу Амалик – Из. 17 гл., и възлязъл на Синай с него за да види славата на Бога – Из. 24:1, 2, 9-11.

Аарон се отличи най-много с това, че той и неговото мъжко потомство били избрани за свещенство. По божия заповед, той бил избран за първия велик свещеник – Из. 28 и 29гл.; Лев. 8гл., и по-късно бил потвърден в службата си чрез погубването на Корей и неговите другари; чрез посредничеството му при спирането на язвите; и чрез преобразяването на жезъла му – Чис. 16 и 17гл. Той бил верен и самопожертвователен в служението си, и смирено понесъл загубата на синовете си Надав и Авиуд от Бога – Лев. 10:1-3. Обаче няколко пъти паднал в големи грехове: направил златното теле на Синай – Из. 32гл.; присъединил се към Мариам в повдигането и против Мойсей – Чис. 12гл.; и с Мойсей не се покорил на Бога при Кадис – Чис. 20:8-12. Поради това Бог не му позволил да влезе в Обетованата земя, но умрял на планината Ор в Едом – четиридесет години след като излязъл от Египет на възраст 123 години – Чис. 20:22-29; 33:39. Във Второзаконие – Вт. 10:6, се казва, че е умрял в Мосера, от което е вероятно да се е възкачил на планината Ор. Арабите и до днес смятат, че знаят къде е гроба му и продължават да го почитат.

В служението си като свещеник, Аарон е много добър образ на Христос, понеже бил призван от Бога и помазан; като носел имената на племената на гърдите си; като им казвал каква е Божията воля чрез Урим и Тумим; като влизал в най-святото място в деня на умилостивението, “не без кръв”; и като ходатайствувал за Божия народ и го благославял. Виж Свещеник.