Битие 50
1 Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува.
2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил,
3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.
4 След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говорѝ на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете:
5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.
6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.
7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.
9 Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.
10 И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък[1]Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква̀ баща си седем дни.
11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим[2].
12 Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;
13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон.
14 Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
Йосиф успокоява братята си
15 А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили.
16 Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:
17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.
18 После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги.
19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога?
20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.
21 И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно.
Смъртта на Йосиф в Египет
22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;
23 Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.
24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.
25 И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук.
26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет.
Бележки:
- 50:10 Вероятно: на запад от.
- 50:11 Т.е. египетско ридание.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.