Матей 15

Божии заповеди и човешки предания

¹ Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха:

² Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?

³ А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

⁴ Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“

⁵ Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога,

⁶ той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед.

⁷ Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:

Кое прави човека нечист

¹⁰ И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте!

¹¹ Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹² Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи?

¹³ А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено.

¹⁴ Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁵ Петър Му отговори: Обясни ни тази притча.

¹⁶ А Той каза: И вие ли още не проумявате?

¹⁷ Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад?

¹⁸ А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.

¹⁹ Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

²⁰ Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни

²¹ И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област.

²² И, ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс.

²³ Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас.

²⁴ А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом.

²⁵ А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.

²⁶ Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.

²⁷ А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

²⁸ Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя.

²⁹ И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там.

³⁰ И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели;

³¹ а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

Нахранване на четири хиляди души

³² А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.

³³ Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

³⁴ Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки.

³⁵ Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

³⁶ И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа.

³⁷ И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници.

³⁸ А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата.

³⁹ И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан^[1].